Виктория Атанасова се присъединява към Astea Solutions като стажант, а днес тя е старши разработчик и взима активно участие в организацията на стажантската програма на компанията. След години програмиране и менторство, тя избира да се включи като QA стажант в осмото издание на програмата. Каква е мотивацията зад решението ѝ и какви са поуките, които един програмист може да си извлече от писането на end-to-end тестове – Виктория разказва за стремежа към развитие.

Представи се – разкажи ни повече за себе си.

Здравейте! Аз съм Виктория и съм на 26 години, родена в София. Винаги съм обичала математиката, още от съвсем малка. И макар че след това учих рисуване в началното училище, а след него счетоводство в Търговско-банковата гимназия, завърших Компютърни науки във ФМИ, СУ и накрая Бизнес администрация в СтФ, СУ. Работя като програмист от 5 години, като целият ми стаж е в Astea. Свободното си време предпочитам да прекарвам навън – по паркове, планини, морета, разходки из градове. На закрито се запалих доста по оцветяване на картини с очертания, редене на пъзели, четене на книги.

Твоят път в Astea започва със стажантската програма през 2016 г., а в последните няколко издания взимаш активно участие и от “другата страна”. Какво те мотивира този път да се включиш в стажа на Astea в необичайната за теб роля на QA Engineer?

Както вече може би се досещате – обичам разнообразието и обичам да уча нови неща. Харесва ми да мотивирам хората също да учат. Затова когато понатрупах малко опит в програмирането и екипната работа, реших да се пробвам като dev ментор в стажантската програма и доста ми хареса (2020 г.). По стечение на обстоятелствата, в последното издание имахме нужда от още един QA стажант за единия от проектите, които се разработват от стажантите във втората част от програмата. За мен това беше идеалният момент да се възползвам, тъй като все още не се бях ангажирала като ментор за тази програма. Бях се занимавала с QA-ски неща и преди, но малко и отдавна. Така че исках да си припомня забравеното и да науча нови неща, свързани най-вече с писането на end-to-end тестове. Също така знаех, че няма начин да не е и забавно, освен полезно. Имах намерение да съм истински стажант – да уча нови неща, да ходя на лекциите за QA в първата част от програмата и да съм пълноправен член на екипа във втората част – и мисля, че го изпълних.

Как успя да балансираш тази роля като част от стажантския екип с опита си на ментор в програмата?

Беше наивно да вярвам, че ще мога да съм само стажант в екипа, макар че доста се стараех. От време на време се включвах с помощ по процесни неща, използвах натрупаните от програмирането знания да помагам на други, да пиша тестове и т.н. Някои от dev менторите също не желаеха да ме приемат за стажант и имаха високи очаквания от мен. Това със сигурност беше мотивиращо, но и труднопостижимо на моменти, тъй като аз самата си бях поставила високи цели за времето, с което разполагах. Във всеки случай ми се иска да вярвам, че успях да допринеса повече, отколкото да преча в екипа.

Научи ли нещо ново за процесите при изграждането на успешен софтуер в ролята на QA? А за самата себе си?

Научих доста интересни неща покрай писанането на end-to-end тестове. Използвах последните версии на тестовите frameworks и библиотеките покрай тях и всичко изглеждаше много по-добре спрямо каквото го помнех. Убедих се също така, че не е лесно да смогваш на четирима програмисти, особено когато искат да изпрограмират целия свят. Разбрах и че е по-трудно да се сетиш какви бъгчета може да са изпрограмирали, когато не гледаш кода. За себе си потвърдих, че мога да се забавлявам с абсолютно всичко и по всяко време на денонощието, стига да има някакво предизвикателство.

Разкажи ни за най-запомнящия се момент от процеса на работа по проекта.

За доста забавни неща се сещам, които се случиха през тези няколко месеца. Но може би сред по-запомнящите се е, когато се почувствах като истински QA. Вече бях започнала да отчайвам програмистите с разни специфични проблеми, които откривах, а те не можеха да възпроизведат. Как разбираш, че си QA – когато програмистите започнат да се плашат от теб!

Кои са трите най-важни качества, които един ментор трябва да притежава според теб?

Трудно ми е да изброя само три, но ето няколко качества, които смятам, че са по-важни за един ментор, отколкото конкретните знания (не са подредени по важност):

• • Да е ентусиазиран и мотивиран, с желание да помага и учи другите
• • Да дава конструктивна и навременна обратна връзка
• • Да оценява усилията и напредъка и да насърчава към усъвършенстване
• • Да може да общува и работи в екип

Вижте последните новини за стажантската ни програма

More