Да си стажант в Astea: Емилиян Грешков за предизвикателствата и плодовете на проектната работа
Емилиян Грешков е един от участниците, завършили успешно осмото издание на стажантската програма на Astea Solutions. С какво го е спечелила програмата и кои са ценните уроци, които е научил за себе си – Емилиян разказва за пътя си от стажант до младши разработчик.
Представи се – разкажи ни повече за себе си.
Здравейте! Аз съм Емилиян Грешков и съм един от младши разработчиците в Astea. Освен това следвам магистратура по Компютърни науки и инженерство в технологичния университет в Айндховен, Нидерландия (TU/e), а по време на стажа завърших бакалавърска степен по същата специалност. От Шумен съм, живея във Варна, следвам в Нидерландия и работя за софийска компания, накратко – интернационален съм 😃. В свободното си време разцъквам видео игри, чета книги и тук-там решавам по някоя задачка.
Как разбра за стажантската програма на Astea?
За Astea за първи път чух преди около две години от една моя приятелка и вече колежка – похвали се, че е станала стажант, както и с проекта, по който работеше на стажа. След програмата тя продължи да работи в Astea, като от време на време ми споделяше по нещо за това, което е научила на работа, и си казах, че искам и аз!
Защо е важно да съществува и с какво тя е по-различна от други стажантски програми в IT сферата?
Досега съм бил стажант само в Astea, но по други интервюта са ми казвали, че малко или много стажът е onboarding в някой проект и въведение в работата по него. Астейската програма първо предлага въведение в технологии, които са актуални и се използват по проекти, а после се сформират екипи и се разработват приложения от начало до край. Самата програма предлага супер възможност за научаване на нови неща, но също толкова важно е, че осъществява контакт с други стажанти и разработчици от Astea. Запознах се с много готини хора, с които ми е удоволствие да работя и от време на време да се събираме за лежерни дейности.
Каква беше ролята ти в екипния проект и как беше организирана работата ви?
Във всеки екип стажантите имахме правото сами да си избираме с какъв процес да работим. В TechExchange си избрахме да работим със SCRUM, който с течение на времето изменихме по начин, удобен и ефикасен за нас. Всеки от нас работи по целия стек – от базата данни и функционалности от трети страни до бутони и pop-up форми, които се виждат от потребителя. Някои по-интересни неща, с които аз се занимавах, бяха формуляр за добавяне на технологии, рамка за подаване и показване на грешки при попълване на формуляри, странициране на съдържание, поддръжка на параметри в полето за търсене и в един момент с целия екип работихме върху промяната на дизайна на сайта и върху оправянето на всякакви грешки.
Кое беше най-голямото предизвикателство при създаването на TechExchange?
Тук бих споменал 3 неща:
Първо, данните, с които работихме, както и взаимодействията между тях, не бяха никак малко. Моделирането им в обектно-релационен модел (ORM) не беше никак лесно, но с малко насоки от менторите успяхме.
Второ, комуникацията между сървър и клиент на моменти е трудна задача, особено когато трябва да се въведе нова точка на комуникация. Тук трябва да се има предвид целия поток от данни – от клика на потребителя до базата данни и обратно, а понякога това са не малко връзки за следене.
Трето, дизайна на това, което се вижда от потребителя. Понякога някои компоненти си взаимодействат не както се очаква и се чупят, или ние не сме ги разбрали като хората, а понякога браузърът просто отказва да съдейства. За тези случаи се въоръжавахме… с търпение.
Понастоящем следваш магистратура в Нидерландия – как се съчетава обучението в чужбина със стажантска програма в България?
Добре се съчетават, особено защото стажантската програма беше само на 4 часа. С изключение на срещите, работното време е доста гъвкаво и успявах да съчетавам работата с университерските си задачи, когато ми се налагаше. Покрай крайни срокове за курсови работи и проекти или изпити ставаше малко напечено, но тогава може и да се пусне отпуск.
Научи ли нещо ново за себе си, докато развиваше професионалните си умения?
Определено! Продуктивността ми като цяло скочи много, организационните ми умения се подобриха и си полирах уменията за комуникация и синхронизация на свършената работа.
Осъзнах, че разработката на софтуер ми доставя удоволствие и че всъщност харесвам екипната работа. Научих как да прилагам знания, научени в университета, и как да бъда една идея по-отговорен.